/… /
Как изглежда самотата?
- Аз съм човек, който има нужда да бъде сам в определени моменти.(…). Имам приятели, но винаги съм имала нужда от моменти, в които оставам сама - да ми е тихо, тъмно, да слушам музика, да чета. Просто да гледам през прозореца. Преди го правех за удоволствие. Сега самотата ми е необходимост.
А [...]
Някой ден, може би утре,
приготви се да пътуваш.
Не съм ловецът от твоята приказка.
Забрави ме и тръгни на път.
Зимата ще те затвори в себе си,
снежни ветрове ще брулят сърцето ти
и тъгата ти ще стане леден къс…
Върви след зимата…
върви на север, само на север-
запомни!
само така ще ме забравиш…
[...]
Имало едно време един забързан човек. Бързо ставал сутрин, забързвал водата в тръбите на душа, с бързи зъбки разкъсвал закуската, бързо скачал в бързата си кола и забързвал нанякъде. Обичал да бърза. Харесвало му. Забързано се сменял животът край него, по-бързo минавали тежките мигове, грозните жени, коварните помисли. Подминавал ги, забързан към очакванията. Но нали [...]
Ако някога забравя коя съм, ще те попитам и ще знам че отговорът идвайки през теб ще бъде изречен от мен самата.. Ако някога ти кажа, че ми липсваш то няма да е защото чашата не е пълна без теб..но без теб ми липсва желанието да я изпия..винаги ще си бъда достатъчна..но с теб ставам [...]
Дали не те познавам
Защо ли те избрах…
Дори не знам дали ще те позная,
разминем ли се с теб
[...]
Няма нищо за казване. Ала той и за това не говори. Жена му опитва всичко, за да го накара да си отвори устата - напоследък прибягва дори до скандали, но накрая винаги избухва в сълзи: той не й възразява. Просто стои до прозореца с ръце в [...]
Като душата ми…
“Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг [...]
СТЕФАН ЦАНЕВ
МОЖЕ БИ МИ СЕ СЪРДИШ ТАЗИ НОЩ,
че не съм при тебе, че не си при мен.
Мила моя, може би никога още
не сме [...]
“Matters of great concern should be treated lightly. Matters of small concern should be treated seriously.”
“Към сериозните проблеми трябва да се подхожда спокойно. Към дребните проблеми трябва да се подхожда сериозно.”
Naoshige & Ittei
НЕВЪЗМОЖНОСТИ
Лаура Санча
Онова листче, чийто замисъл беше да не бъде забравено нещо, което обикновено се забравя, изглеждаше толкова непотребно, че само чакаше да бъде пометено. Минувачът се наведе, вдигна го и прочете… “Наталия: 91 300 00 03″, а “а”-тата и нулите бяха с формата на сърца.
Панталони, сака, ризи… всичко беше разпиляно по пода, [...]
РАК
Фернандо ди Томасо
Беше минал около месец, откакто баща ми не ставаше от леглото. Аз бях на седем години и ми позволяваха да го виждам само за малко, веднъж на ден; но се прокрадвах в стаята му при първа възможност. Една сутрин, много рано, се промъкнах и го намерих много остарял, да плаче [...]
MEA CULPA
Светослав Стойчев
Самотното дърво е пуснало корени чак до царството на сенките. Около високата корона плуват сиви облаци. Полъхът на нощта е свил гнездо в прегръдката на клоните - протегнати към небето ръце. Духът на патоса обхожда открай докрай черупката на уединението и подклажда вулкана на скритото. Всичко далечно помръква. Душата [...]
ВЪВ ФРИЗЬОРСКИЯ САЛОН
Марко Аугусто Кироа
Понеделник, в самия край на годината.
Във фризьорския салон влиза Смъртта - бледна и разтреперена, тя се разглежда в огледалото. Косата й е начупена, излиняла, на места космите са мъртви. Тя поръчва най-добрия шампоан, най-грижливо подстригване и най-модерна прическа.
Доволна от резултата, тя се усмихва озъбено, [...]
Мечтай…
Мечтай за мен. Бори се. И ме чакай
и аз ще дойда някой тъжен ден.
Мисли си колко нощи съм проплакал…
Дочакай ни - и слънцето, и мен.
Докосването мое не прикривай,
не заглушавай онзи смахнат звън.
Търси ме сред разрошените гриви
на дивите коне от твоя сън.
Търси ме и ме чакай. Има време.
Мечтай за мен без време и без път.
И всяка [...]
Лети ми се. В името на Мрака, как ми се лети! Не съм летял сигурно от поне два-три месеца… Крилата ми забравиха какво е да се разперят свободно и да се реят по облаците, надбягвайки се с вятъра, предизвиквайки слънцето и подигравайки се на така бавните и тромави в сравнение с мен птици. Не… всъщност, [...]
Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостоятелно от собственика си и живееше свой живот.
— Ти ли си [...]
Във жълтата пауза на светофара след поредната безсънна нощ;
във мъртвите секунди, докато те няма, и втренчения поглед в нищото;
във мократа възглавница; в усмивката дошла от никъде за теб;
във демотивираното на моменти безразличие да изглеждам някакси;
във глупостите и шегите, чрез които заблуждавам всички колко съм добре;
във празните учтивости, във лицемерното търпение със другите;
във зъбенето срещу всички [...]
1.леко докосвaне
върховете нa пръстите
aромaт
рaзпилени коси
Шепот нa вятър
песен
безсъницa
жaждa
две думи
изсечени
тaм където нaй–много боли
***
2.пиянство
коктейл от устни
трескaв поглед
две пaдaщи ресници
цялa вечност
бучкa лед се търкулнa от окото ми
студено e
***
3.едно укротено море
плaж уморен от телa
счупенa мидa
стъпкa
кaпчицa кръв
гребвaм шепa водa
зa дa измия нa пясъкa рaнaтa
***
4.счупено огледaло
всяко пaрче
отрaжение
търся скритите рaзлики
несaмотaтa ли?
утопия [...]
Всички дяволи са седнали на масата -
време за залагане!
Със разпилени чаркове от скъсана пружина…
Рицарят отново стъпква розите,
събрани на разсъмване.
Озъбва се по мефистофелски поредната причина.
Уродливи недоносчета на вътрешния ад
прогарят вените -
късове от лава… и изригват!
Блъскат се навън като прокажени бездомници
и вият, вият, вият!
Просят (незаслужен) кислород.
А после йезуитски ги убива
липсата на смисъл от собственото раждане.
Изпръсканият с болка [...]
Andain - Beautiful things
kiss - Because I’m a Girl
Mandy Moore - Cry
run escape jump
reklama
you are my high
erotic dance
love
Писма в бутилки
Думите ми падат върху теб
като снежинки,
ти не ги разбираш-
топлината ти ги стапя.
Затова ги татуирам
върху късове хартия-
когато те намерят хладен,
смисълът ще се отвори…
————————————
Родените на ръба
Те не могат да дават обещания и не умеят да ходят-
никога не са имали почва под краката си.
Радват се на всеки полъх, на всяка прелитаща ласка-
не се опитват да [...]
play!
guess who is the victim
be hacker/1/
be hacker/2/
be hacker/3/
Никога не казвай “никога”!
Това ще те затвори в стъклена кутийка със стени изградени от думи, за миг ще се почувстваш сигурен, далеч от всичките лъжи, лицемерия, задължения от катран, които се стичаха бавно по душата ти, но после ще усетиш, че тази кутийка те пази и от цветовете, мелодиите и захарните моменти, от които е [...]
В мен има само мисли…
А в мислите – безсъници.
Онемяла есен. Нищо. Празнота.
Никога не се вълнувах колко е тих света досега.
Колко много малки мълчания има между две казани думи. Между два проблясъка щастие.
Мълчание родено от илюзии… Нищо. Празнота.
А бях друга.
Гняв. Сълзи. Вина. Няколко крачки назад – несигурни. После яростен бяг.
Сподавени чувства се смесват във въздуха. И [...]
interior-elena(cult)
Говори, говори, говори,
толкова думи разпръснахме двама…
Дъждa навън спря да вали,
а прозореца е зеещa рана.
Стола скърца самотно отсреща,
дивана протрит се е скрил зад цвета,
закачалката олющена не иска да пусне
палтото ти, за да си тръгнеш сега.
из “Последното ни време”Еlena(cult)
“……Дъждовни сa пътищaтa които тръгвaт от погледa.
В последното нaше време aз нaписaх истинaтa
нa белият лист скрит под леглото [...]