Something

- Намери си звезда и си помечтай. – каза й гласчето.
  
Ако намериш падаща звезда и нямаш какво да си пожелаеш, пусни я. Някой друг може да има нужда от нея …

http://6okolad.blogspot.com/

“I want to be a hunter again,
I want to see the world alone again
to take a chance on life again
So let me go, let me leave, let me go…”

Ако застанеш на един кръстопът и стоиш достатъчно дълго, целият свят ще мине пред тебе.
Китайска поговорка
Бяха заедно дълги години. Изпълняваше повелите му. Чуваше какво му казва. Не одобряваше начина му на живот, отношението му към хората, философията му. Учеше се от грешките му. Срещаше се с хората, които идваха в тяхното място. Попиваше от […]

Не съм самотен пътник.
Планинска вишна
в здрача хладен.
Соин
Не знам защо. Сякаш гръм ме удари. Просто знаех, че мястото ми е до
нея . . . Бях интересен, можех да фокусирам вниманието на
всички и да правя с него, каквото си искам. Да ги карам да следват мисълта
и емоцията ми. Но пред нея можех само да мълча. “Мен ми […]

Снощи сънувах, че съм пеперуда…и днес се питам, дали съм човек сънувал пеперуда или пеперуда, която в момента сънува, че е човек?”
Аплодисменти за момичето, което се опитва да преодолее гравитацията,
аплодисменти за момичето, което заряза спокойствието за да гони вятъра,
аплдисменти за момичето, което се хвърли със затворени очи в бездната.
От доста време падам стремеглаво надолу и […]

***
О, как съм уморен!
О, как мечтая
да се завърна
някъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна
и вече никога да не мечтая
за своето завръщане!
Самотните ми
тъжни пътешествия
сломиха моя кораб,
те сломиха неутолимата ми жажда
към света, наричан пътешествие.
Страхувам се да бъда уморен,
но как мечтая някога
да се завърна
отнякъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна […]

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш […]

Свистенето на вятър
                        всред много борови иглици.
Изтичането на кръвта ми,
                        поради невидими причини.
Диктуването на съдбата е винаги така действително.
Когато е напълно тихо
            долавям цъкането на часовник.
Сега разглеждам старите си снимки,
                        за да си спомня кой съм.     
И няма нищо истинско, донесено отвън.
Автор - сенсей Явор Дянков

Поемете дълбоко дъх, издишайте всичкото напрежение и приемете факта, че вече няма причини за извинения. Време е за пазар. За да получите онова особено вдъхновение, при което крилата политат, а добрите идеи се надпреварват в главата, първо купете подарък за себе си. Важното е да се обичаме.
Когато го направите, отделете малко време за майка си. […]

Аз просто си тръгвам…
затваряш вратата,
отиваш в другата стая,
оставаш самичка
с момичето в огледалото.

Плаче,
плаче тя, не ти –
въпрос на личен избор.
Не можеш да я успокоиш –
въпрос на лични възможности.

Аз знам как е.

Твоят личен избор,
много личен,
но не съвсем избор,
е да изчакаш,
да се вгледаш в огледалото,
да вземеш частица от мъката й,
да я отгледаш на топло,
като в парник…
далече,
далече от нея.

Когато […]

Веднъж на някаква си гара,
в ден най - обикновен
един кафяв , спокоен , поглед
открил един зелен.
Зеленият бил малко тъжен,
кафявият - засмян.
И бързо , някак ненадейно
кръгът бил завъртян.
Кръгът - един особен спектър
под слънчевия диск,
понесъл в своето движение
и веселост , и риск.
Но […]

Когато ме боли от самота
така и не разбрах какво да сторя…
Търсих някъде във мен искра
или думи, със които…
да не моля.
Или жадно вдишвах нощен мрак,
приютявах го в ранените зеници…
Чувах как тъга провлачва краk
в мене и ме кара…
да не питам.
Или сбирах дъжд в студена длан
и го скривах после под клепачите…
Немей света, във вените прибран,
пулсира бавно, нежно…
и не […]

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш ” влязох в релси […]

“…понякога се питам какво може да направи болката, когато твърде много е валяла върху един човек…”

Хaйде, рaзкaжи ми прикaзкa.
Рaзкaзвaй ми измислени,
небивaли нещa
оплитaй в цветове и звуци,
трепети,
прехлaснaтa ще слушaм този шепот нa нощтa.
Рaзкaзвaй ми зa прикaзно чудовище,
отчaйвaщо стрaшно
и ужaсно отчaяно,
не е зaдължително дa е в крaсaвицa влюбено,
сaмо дa имa сърце,
от вълшебник извaяно.
Сърцето дa е скрито в яйце,
още неснесено
зaровено в клaденец
дa го пaзи змия,
a тя дa е толковa стaрa,
с очилa
и отнесенa,
че дa не […]

“- Цял живот съм бил тигър. Аз се тренирах сам, обучавах се, дърпах се нагоре и нагоре със собствени усилия, за да стана още по-силен тигър, с дълги, здрави и остри нокти, с остри зъби, бърз […]

  На моята пише Dum Vivimum Vivamus - демек “докато съм жив, ще живея”. С нея коля дракони. Това са едни много големи гущери, които ядат овцете на селяните и понякога крадат млади момичета. Също така бълват огън.            Като […]

Не знам какво е ревност.
По мен винаги са тичали какви ли не моми. Да им се чудиш на акъла. Ма то нали съм си любвеобилен … Все нещо се залепва …. Aimant. Интересна думичка . Френска, с извинение. Съдържателна. Означава магнит. Обичащ. Любовник. И всичко това на куп. Все се чудя има ли значение големината, […]

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който […]

Опън и напън.
Ураган. Стихия.
В окото на циклона.
Безветрие. Увиснали платна.
… Търпение …
Всичко истинско идва отвътре
Вятърът на душата …
автор: skicnik

Аз съм професионален магьосник.
Някога, в стари времена, бях придворен магьосник. После нещо раздвориха дворовете и пуснах перото по вятъра. Но напоследък се задържах на едно място. Никога не съм вярвал, че това е възможно. Дъртата викаше: „Оооох, болят ме кокалята!” Почнах да я разбирам ….
Мога да правя всичко. Премествам планини. Карам реките да минават оттам, […]

- Красавице! - викна конярът. За теб съм приготвил онзи черният, лудият. От ноздрите му пламъци излизат, а очите му разпалват въглените.
- Укроти го!
Доближавам го, а той рие с копита и пръхти необуздано. Поглеждам го в очите и виждам куп ездачки-укротителки.
- Не е за мен! - отсичам и продължавам да търся своя кон.
Намирам го полузаспал […]

Дай, да избягаме с тебе нанякъде!
Може на запад,
може на изток…
Двамата само.
Зарязваме чантите -
няма да вземаме нищо.
Там.
При зелените мамещи острови,
в дебри,
и сред храсталаци,
с влакове,
пеш,
по пътеки край борове,
с лодки,
и в селски сокаци…
Някъде там.
По карибските плажове,
в скалните ниши,
в небето…
Тръгвам със тебе, където да кажеш!
В цялата трета планета.
Хайде,
със теб да избягаме заедно!
Може и само за малко.
Може,
изобщо от тук да […]

Приятел е този, който прави за нас каквото трябва, когато трябва.
Колкото и чудно да е, такива хора има. Те не искат нищо. Те ни уважават, обичат, милеят за нас. Гордеят се, че могат да се нарекат наши приятели. На тях може да се разчита. Ако ги помолиш нещо, просто го правят. Ако не могат, […]

” … но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш.”
Петя Дубарова
http://www.spiralata.net/biser.html

Не ме привличаш с думите, които казваш -
комплиментите ти нямат власт над мен.
не са и жестовете на внимание,
не са и обещанията, дори мечтите,
нито бъдещето, което леко ми чертаеш
и уверява ме в сигурността на утрешния ден.
моля те, недей, не ще се трогна.
моля те, недей, усещам фалша.
по-добре мълчи, не се преструвай,
лъжите надали са път към мен.
а и […]

Можеш да ме имаш, само ако аз те пожелая…

“- Какво сънуват скитниците, мамо? Дали сънуват път или пък къща?
- Сънуват пътя, който винаги се връща.”
Л. Станев
ЗАВРЪЩАНЕ І
И този път си мисля –
ужасно е
да нямаш къде да се завърнеш.
Нищо, че не си заминавал.
«Завръщам се!»
Звучи различно.
Тайнствено.
За-връщам се.
Връщам се за…
Връщам се, за да…
Така ми се иска
някъде
да се завърна.

ЗАВРЪЩАНЕ ІІ
Влакът те отнася.
Мислиш си:
“Дано […]