Something

- Намери си звезда и си помечтай. – каза й гласчето.
  
Ако намериш падаща звезда и нямаш какво да си пожелаеш, пусни я. Някой друг може да има нужда от нея …

http://6okolad.blogspot.com/

“I want to be a hunter again,
I want to see the world alone again
to take a chance on life again
So let me go, let me leave, let me go…”

Ако застанеш на един кръстопът и стоиш достатъчно дълго, целият свят ще мине пред тебе.
Китайска поговорка
Бяха заедно дълги години. Изпълняваше повелите му. Чуваше какво му казва. Не одобряваше начина му на живот, отношението му към хората, философията му. Учеше се от грешките му. Срещаше се с хората, които идваха в тяхното място. Попиваше от […]

Не съм самотен пътник.
Планинска вишна
в здрача хладен.
Соин
Не знам защо. Сякаш гръм ме удари. Просто знаех, че мястото ми е до
нея . . . Бях интересен, можех да фокусирам вниманието на
всички и да правя с него, каквото си искам. Да ги карам да следват мисълта
и емоцията ми. Но пред нея можех само да мълча. “Мен ми […]

Снощи сънувах, че съм пеперуда…и днес се питам, дали съм човек сънувал пеперуда или пеперуда, която в момента сънува, че е човек?”
Аплодисменти за момичето, което се опитва да преодолее гравитацията,
аплодисменти за момичето, което заряза спокойствието за да гони вятъра,
аплдисменти за момичето, което се хвърли със затворени очи в бездната.
От доста време падам стремеглаво надолу и […]

***
О, как съм уморен!
О, как мечтая
да се завърна
някъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна
и вече никога да не мечтая
за своето завръщане!
Самотните ми
тъжни пътешествия
сломиха моя кораб,
те сломиха неутолимата ми жажда
към света, наричан пътешествие.
Страхувам се да бъда уморен,
но как мечтая някога
да се завърна
отнякъде
при някого,
една спокойна чаша да изпия,
в един спокоен поглед да потъна […]

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш […]

Свистенето на вятър
                        всред много борови иглици.
Изтичането на кръвта ми,
                        поради невидими причини.
Диктуването на съдбата е винаги така действително.
Когато е напълно тихо
            долавям цъкането на часовник.
Сега разглеждам старите си снимки,
                        за да си спомня кой съм.     
И няма нищо истинско, донесено отвън.
Автор - сенсей Явор Дянков