Аз просто…
Аз просто си тръгвам…
затваряш вратата,
отиваш в другата стая,
оставаш самичка
с момичето в огледалото.
Плаче,
плаче тя, не ти –
въпрос на личен избор.
Не можеш да я успокоиш –
въпрос на лични възможности.
Аз знам как е.
Твоят личен избор,
много личен,
но не съвсем избор,
е да изчакаш,
да се вгледаш в огледалото,
да вземеш частица от мъката й,
да я отгледаш на топло,
като в парник…
далече,
далече от нея.
Когато узрее
ще си тръгнеш
от мен,
завинаги… – живот с една
забранена посока.
unknown author (somewhere from blog spaces)