Веднъж на някаква си гара,
в ден най - обикновен
един кафяв , спокоен , поглед
открил един зелен.
Зеленият бил малко тъжен,
кафявият - засмян.
И бързо , някак ненадейно
кръгът бил завъртян.
Кръгът - един особен спектър
под слънчевия диск,
понесъл в своето движение
и веселост , и риск.
Но [...]
Когато ме боли от самота
така и не разбрах какво да сторя…
Търсих някъде във мен искра
или думи, със които…
да не моля.
Или жадно вдишвах нощен мрак,
приютявах го в ранените зеници…
Чувах как тъга провлачва краk
в мене и ме кара…
да не питам.
Или сбирах дъжд в студена длан
и го скривах после под клепачите…
Немей света, във вените прибран,
пулсира бавно, нежно…
и не [...]
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш ” влязох в релси [...]
“…понякога се питам какво може да направи болката, когато твърде много е валяла върху един човек…”
Хaйде, рaзкaжи ми прикaзкa.
Рaзкaзвaй ми измислени,
небивaли нещa
оплитaй в цветове и звуци,
трепети,
прехлaснaтa ще слушaм този шепот нa нощтa.
Рaзкaзвaй ми зa прикaзно чудовище,
отчaйвaщо стрaшно
и ужaсно отчaяно,
не е зaдължително дa е в крaсaвицa влюбено,
сaмо дa имa сърце,
от вълшебник извaяно.
Сърцето дa е скрито в яйце,
още неснесено
зaровено в клaденец
дa го пaзи змия,
a тя дa е толковa стaрa,
с очилa
и отнесенa,
че дa не [...]