Поемете дълбоко дъх, издишайте всичкото напрежение и приемете факта, че вече няма причини за извинения. Време е за пазар. За да получите онова особено вдъхновение, при което крилата политат, а добрите идеи се надпреварват в главата, първо купете подарък за себе си. Важното е да се обичаме.
Когато го направите, отделете малко време за майка си. […]
Аз просто си тръгвам…
затваряш вратата,
отиваш в другата стая,
оставаш самичка
с момичето в огледалото.
Плаче,
плаче тя, не ти –
въпрос на личен избор.
Не можеш да я успокоиш –
въпрос на лични възможности.
Аз знам как е.
Твоят личен избор,
много личен,
но не съвсем избор,
е да изчакаш,
да се вгледаш в огледалото,
да вземеш частица от мъката й,
да я отгледаш на топло,
като в парник…
далече,
далече от нея.
Когато […]
Веднъж на някаква си гара,
в ден най - обикновен
един кафяв , спокоен , поглед
открил един зелен.
Зеленият бил малко тъжен,
кафявият - засмян.
И бързо , някак ненадейно
кръгът бил завъртян.
Кръгът - един особен спектър
под слънчевия диск,
понесъл в своето движение
и веселост , и риск.
Но […]
Когато ме боли от самота
така и не разбрах какво да сторя…
Търсих някъде във мен искра
или думи, със които…
да не моля.
Или жадно вдишвах нощен мрак,
приютявах го в ранените зеници…
Чувах как тъга провлачва краk
в мене и ме кара…
да не питам.
Или сбирах дъжд в студена длан
и го скривах после под клепачите…
Немей света, във вените прибран,
пулсира бавно, нежно…
и не […]
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш ” влязох в релси […]
“…понякога се питам какво може да направи болката, когато твърде много е валяла върху един човек…”
Хaйде, рaзкaжи ми прикaзкa.
Рaзкaзвaй ми измислени,
небивaли нещa
оплитaй в цветове и звуци,
трепети,
прехлaснaтa ще слушaм този шепот нa нощтa.
Рaзкaзвaй ми зa прикaзно чудовище,
отчaйвaщо стрaшно
и ужaсно отчaяно,
не е зaдължително дa е в крaсaвицa влюбено,
сaмо дa имa сърце,
от вълшебник извaяно.
Сърцето дa е скрито в яйце,
още неснесено
зaровено в клaденец
дa го пaзи змия,
a тя дa е толковa стaрa,
с очилa
и отнесенa,
че дa не […]