Героите носят саби
На моята пише Dum Vivimum Vivamus - демек “докато съм жив, ще живея”. С нея коля дракони. Това са едни много големи гущери, които ядат овцете на селяните и понякога крадат млади момичета. Също така бълват огън. Като пропищи някое село, ме викат да убия дракона стръвник. Тия животни имат ужасен дъх - разни кости и меса се закачат между зъбите им и гният там. От огнения им дъх не мога да си пусна коса и мустаци - цялата ми глава е обгорена и покрита с белези. Добре че героите трябва да сме грозни.
Гледам да ги намушкам във врата - нали цялото им тяло е покрити с доста твърди люспи, по които сабята ми се плъзга. Но вратлето им е слабичко и ако нацелиш пролука между люспите, умират лесно. Най-удобно е да се целиш във вратната артерия, още повече че винаги посягат да те захапят. Нали са глупави гущери, какво да ги правиш…
След като видя трупа на поредния дракон, обикновено отивам в селската кръчма. Там се наливам 3 нощи с бира и чукам грозните, вмирисани селянки. Понякога се случва да спася някоя мома и наградата е по добра.
Имам си и дама на сърцето. Знам, че някой напарфюмиран благородник я целува всяка вечер, но така трябва. Ние героите не сме за дворцов живот. Понякога отивам да й падна в краката, но винаги я предупреждавам, за да може да скрие поредния принц от очите ми. Че не се знае дали няма да го накълцам, ако съм подпийнал.
Ще умра някой ден. Сигурно ще е скоро. Ще ме изяде дракон. Или ще се проваля в нещо и ще падна върху сабята си /нещо като харакири, ама героите го правим по друг начин/. Няма да мога да понеса срама. Малко ми е тъжно, когато си мисля за това, защото знам, че никой няма да забележи. Един смрадлив герой по малко. И една сълза няма да проронят за мен селянките. Най много дамата на сърцето ми да изгони за няколко минути мъжа от леглото си и да каже молитва за мен. Че съм поганец…
Тва е. .
Alex’s story: http://web.hit.bg/pegas/index.htm