Ездачката
- Красавице! - викна конярът. За теб съм приготвил онзи черният, лудият. От ноздрите му пламъци излизат, а очите му разпалват въглените.
- Укроти го!
Доближавам го, а той рие с копита и пръхти необуздано. Поглеждам го в очите и виждам куп ездачки-укротителки.
- Не е за мен! - отсичам и продължавам да търся своя кон.
Намирам го полузаспал и тъжно преживящ.
- Искам този! - казвам без колебание и срещам достойно изумения поглед на коняра.
- Искам го!
Нежно запретвам поли и отварям ленивите му очи.
Празно и пусто е там, но постепенно улавям собствения си образ.
Неочаквано чувствам нежното гъделичкане на доскоро задрямалата му муцуна и отдавна нечуваното му пръхтене, съпроводено с изненадващо страстно цвилене.
- Укроти ме! - прошепвам му. А аз ще те побратимя отново с онези 300 дяволи, дето ме наричат посестрима.
автор: ilen “Ездачката”