ще те стопля, но няма да си ида
Не ме привличаш с думите, които казваш -
комплиментите ти нямат власт над мен.
не са и жестовете на внимание,
не са и обещанията, дори мечтите,
нито бъдещето, което леко ми чертаеш
и уверява ме в сигурността на утрешния ден.
моля те, недей, не ще се трогна.
моля те, недей, усещам фалша.
по-добре мълчи, не се преструвай,
лъжите надали са път към мен.
а и вече късно е, видях го -
плахото дете в теб,
което понякога през очите ти поглежда,
и ужасено от несъвършенствата,
тайничко от всички, наранено,
пак в черупката си се прибира.
ще те стопля, помни ми думата
ще те стопля, но няма да си ида,
защото все пак намерих нещо…
долових, усетих, чух, съзрях…
“ще те стопля, но няма да си ида” автор: Katt, http://katt.blog.bg/