Дали не те познавам
Защо ли те избрах…
Дори не знам дали ще те позная,
разминем ли се с теб
на някой тротоар.
Не знам и кожата ти как ухае.
Не знам дори любимия ти цвят…
А ти си тук-
Тъй близък.
И така далечен…
И цялата съм в твоя плен.
Душата ми набързо разсъблече
и неусетно някак си
се гмурна в мен…
Сърцето ми от зимен сън събуди,
отвикнало да тръпне и гори.
А тялото жадува до полуда
със твоето в едно да се стопи…
Защо ли те избрах…
Дали не те познавам…
автор : Розалия Лефеджийска -Дончева
“Животът е изкуство да умираш, убивайки завинаги смъртта….”