Имало едно време един забързан човек. Бързо ставал сутрин, забързвал водата в тръбите на душа, с бързи зъбки разкъсвал закуската, бързо скачал в бързата си кола и забързвал нанякъде. Обичал да бърза. Харесвало му. Забързано се сменял животът край него, по-бързo минавали тежките мигове, грозните жени, коварните помисли. Подминавал ги, забързан към очакванията. Но нали [...]
Ако някога забравя коя съм, ще те попитам и ще знам че отговорът идвайки през теб ще бъде изречен от мен самата.. Ако някога ти кажа, че ми липсваш то няма да е защото чашата не е пълна без теб..но без теб ми липсва желанието да я изпия..винаги ще си бъда достатъчна..но с теб ставам [...]
Дали не те познавам
Защо ли те избрах…
Дори не знам дали ще те позная,
разминем ли се с теб
[...]
Няма нищо за казване. Ала той и за това не говори. Жена му опитва всичко, за да го накара да си отвори устата - напоследък прибягва дори до скандали, но накрая винаги избухва в сълзи: той не й възразява. Просто стои до прозореца с ръце в [...]