jenajena.blog.bg
Като душата ми...
“Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг преди смъртта-
единствен миг-от вечността отпила.
И после пак…
И пак…
И пак…
Като душата ми…”
Далече си…
Далече си…
На края на света.
Но протегни ръка…
и ще ме стигнеш.-
Едно море
от обич и от светлина…
Вълните си по въздуха разливам,
за да достигнат твоята душа…
Сърцето ти
да чуства,
че ме има…
Как исках да летя
Как исках да летя…
А този свят
подрязва ми крилата
ден след ден.
И ден след ден ,
преграда след преграда
издига.
И ден след ден
крилата ми пречупва
и от сърцето ми изстисква
волята.
И все по-малко сили имам
да се боря
със фалшиви истини
и камъни да хвърлям
по изкуствени слънца.
Все по-безсилна съм…
дори
ДА ИСКАМ да летя.
А вътре в мен напира
изстрадалата ми душа-
окъсана и разпиляна
от сблъсъците със света.-
Все още прави опити
да се събира-
Все още вярва,
че няма сила
да я задуши света.
Във болки се превива…
А още търси светлина.-
Не иска да умира.
А вече
не намирам сили,
за да я спася.
Дори понягога се питам-
Какъв е смисълът в това?-
Човек се бори,
бори,
бори със света,
а после-
после просто
си отива.
автор : Розалия Лефеджийска -Дончева
“Животът е изкуство да умираш, убивайки завинаги смъртта….”