Стефан Цанев
- СТЕФАН ЦАНЕВ
- МОЖЕ БИ МИ СЕ СЪРДИШ ТАЗИ НОЩ,
- че не съм при тебе, че не си при мен.
- Мила моя, може би никога още
- не сме били така приближени.
- Телата какво са? Обменна монета
- на страсти - или тояжки за слепи…
- Тази нощ през мене препускат коне
- и всяко копито е мисъл за теб.
- НЕПОПРАВИМО СТАНА КАТО СМЪРТ.
- излишно е по тебе камъни да хвърлям.
- Клетвите не могат да убият мъртвия,
- молитвите не ще го възкресят.
- Учудва ме единствено, че този свят
- спокоен още съществува:
- не падна слънцето и птиците летят,
- и хората ядат и се целуват…
- Нима трагедиите ни са толкова нищожни
- и нищо
- не могат
- да променят?
- Жестоко е. Безсмислено е. Невъзможно е.
- Непоправимо стана като смърт.
- СТАНИ И СИ ИДИ И НЕ СЕ ВРЪЩАЙ,
- отричай, ако ти напомням с нещо,
- отричай, че сме се обичали,
- и няма да ти бъде тъжно.
- Ще изгладя с устно от леглото
- отпечатъка на твоето тяло -
- все едно, че те е нямало,
- и няма да ни бъде тъжно.
- Стани и си иди и не се връщай.
- ВЕЧЕ СМЕ ЧУЖДИ,
- достатъчно чужди -
- ето: разговаряме
- почти естествено!
- СНЕГЪТ ПАДА КАТО РАЗКАЯНА ЖЕНА
- върху разкаляното рамо на пътя.
- Трябва да си вървя. Иди си и ти.
- Не можеш затрупа в мен всички предишни
- крачки, устни и следи от нокти, иди си.
- Безсмислено е. Бъдещето е тъга.
- СТАНИ И СИ ИДИ, ПРИЯТЕЛЮ!
- Две момчета в един ресторант
- и едно момиче.
- Момчетата се надпреварват да бъдат мъжествени,
- а момичето вече е решило.
Единият ще загуби, приятели, такова е правилото.
Единият ще загуби сега,
по-късно ще загуби и другия…
Стани! - ти, който не разчиташ само на днешната вечер,
стани и с иди!
Иди си с надеждата за нещо по-хубаво,
отколкото да останеш с плача за него,
иди си с болката, с презрението си иди,
за да не изпиташ обидата -
стани и си иди!
И другият ще си отиде,
но категорично, без илюзии, ще си отиде,
когато не му остава нищо друго, освен да си отиде.
(Другият е по-вулгарен - казвам ви го и на двама ви.)
Иди си, приятелю, стани и си иди!
ВСЕКИ ДЕН ПРАВЯ ОТКРИТИЯ
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.
И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!
Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.
НА Ц.М.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.
- ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ? ЗА КАКВО БЕШЕ ВСИЧКО?
- Оженихме се,
- народихме деца -
- това ли беше всичко?
- Кой се разведе, кой - не, имаме млади любовници
- (кой тайно, кой явно, все едно - еднакво нечестно) -
- това ли беше всичко?
- Един стана административен класик,
- друг - непризнат гений,
- трети - държавник,
- четвърти - режисьор,
- пети - пияница,
- Шести, седми, осми - забогатяха от думи,
- деветия - не мога да си спомня…
- Питам ви, приятели - за какво беше всичко?
- Когато бедни и бледи
- амбициозни предтечи
- готови да сменят перото с меча
- безквартирни и безкомпромисни
- дрипави
- трамвайни гратисчии -
- днес:
- елегантни,
- музейно сериозни в шкоди, рена и мерцедеси,
- барабанящи с кастанетата на венчалните си халки
- по дайретата на дискретните си шкембета -
- приятели,
- кажете ми:
- за какво беше всичко?
- И странно единство:
- всички сме недоволни от народа.
- За едни народа е разглезен от благоденствие,
- за друг е говедно търпелив,
- за трети - прагматичен,
- за петия - безразличен,
- за шестия, седмия, осмия - не знам какво си е…
- За деветия - не мога да си спомня.
- А народът гледа на нас като на пяна
- от сблъскването на вълната с твърдия бряг,
- която изчезва в попивателната на пясъка.
- И ний ще изчезнем.
- И нито следа.
- И никой няма да знае - докъде стигнахме
- и за какво беше всичко.
- ТАЗИ НОЩ, КОГАТО НЕЖНО СПИТЕ
- или си пиете разсеяно питието,
- или събличате жените си,
- или жените галят уморените си мъже;
- тази нощ,
- когато шофьорът се взира в бялата линия,
- за да не излети от тъмния път,
- когато пилотът приземява слепешком самолета,
- когато капитанът сверява посоката по Северната звезда;
- тази нощ,
- когато дъщеря ми спи
- и аз, за да не я събудя, пиша на кибритена клечка -
- тази нощ
- аз решавам живота си.
- Какво направих до днес?
- 38-годишен -
- оправдах ли щедростта на природата,
- поникнаха ли всички семена, заровени в моя мозък?
- Направих малко -
- прецизен ли бях или мързелив?
- И не оправдавам ли с безкомпромисно мълчание
- своята нерешителност да говоря?
- Колко пъти пожертвах живота си
- за това,
- което беше цел на живота ми?
- Господи,
- пропилях живота си, господи!
- Великите ми някогашни намерения
- са детски хвърчила,
- над които - стъпил здраво на земята - мъдро се смея сега,
- без да бъда безумен Икар,
- но и без да бъда умен.
- Останах честен. Но дали това е достатъчно?
- Дървото, което разчита само на своя корен,
- не прави компромиси,
- не моли небето за дъжд,
- не изяжда ближните си,
- щедро се размножава,
- не лъже,
- не краде,
- не убива -
- дървото, значи, също е честно.
- За съдба на дърво ли мечтаех?
- Твърде дълго живях - това ми е грешката.
- Защото разбрах, че ще живея дълго,
- и отлагах всичко за утре, за утре, за утре…
- а утрето вече е вчера.
- Късно ли е да започна отново?