Archive for декември, 2006

Отвън думите

събота, декември 30th, 2006

“- Какво сънуват скитниците, мамо? Дали сънуват път или пък къща?
- Сънуват пътя, който винаги се връща.”
Л. Станев
ЗАВРЪЩАНЕ І
И този път си мисля –
ужасно е
да нямаш къде да се завърнеш.
Нищо, че не си заминавал.
«Завръщам се!»
Звучи различно.
Тайнствено.
За-връщам се.
Връщам се за…
Връщам се, за да…
Така ми се иска
някъде
да се завърна.

ЗАВРЪЩАНЕ ІІ
Влакът те отнася.
Мислиш си:
“Дано […]

Елена : Няма по-красиво нещо от очите на тъжен човек.

събота, декември 30th, 2006

/… /
Как изглежда самотата?
- Аз съм човек, който има нужда да бъде сам в определени моменти.(…). Имам приятели, но винаги съм имала нужда от моменти, в които оставам сама - да ми е тихо, тъмно, да слушам музика, да чета. Просто да гледам през прозореца. Преди го правех за удоволствие. Сега самотата ми е необходимост.
А […]

Някой ден…

сряда, декември 27th, 2006

Някой ден, може би утре,
приготви се да пътуваш.
Не съм ловецът от твоята приказка.
Забрави ме и тръгни на път.
Зимата ще те затвори в себе си,
снежни ветрове ще брулят сърцето ти
и тъгата ти ще стане леден къс…
Върви след зимата…
върви на север, само на север-
запомни!
само така ще ме забравиш…
[…]

Бързащият

петък, декември 22nd, 2006

Имало едно време един забързан човек. Бързо ставал сутрин, забързвал водата в тръбите на душа, с бързи зъбки разкъсвал закуската, бързо скачал в бързата си кола и забързвал нанякъде. Обичал да бърза. Харесвало му. Забързано се сменял животът край него, по-бързo минавали тежките мигове, грозните жени, коварните помисли. Подминавал ги, забързан към очакванията. Но нали […]

ако някога..

петък, декември 22nd, 2006

Ако някога забравя коя съм, ще те попитам и ще знам че отговорът идвайки през теб ще бъде изречен от мен самата.. Ако някога ти кажа, че ми липсваш то няма да е защото чашата не е пълна без теб..но без теб ми липсва желанието да я изпия..винаги ще си бъда достатъчна..но с теб ставам […]

петък, декември 22nd, 2006

Дали не те познавам
Защо ли те избрах…
Дори не знам дали ще те позная,
разминем ли се с теб
[…]

ЩРИХИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ

петък, декември 22nd, 2006

Няма нищо за казване. Ала той и за това не говори. Жена му опитва всичко, за да го накара да си отвори устата - напоследък прибягва дори до скандали, но накрая винаги избухва в сълзи: той не й възразява. Просто стои до прозореца с ръце в […]

jenajena.blog.bg

четвъртък, декември 21st, 2006

Като душата ми…
“Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг […]

Стефан Цанев

сряда, декември 20th, 2006

СТЕФАН ЦАНЕВ

МОЖЕ БИ МИ СЕ СЪРДИШ ТАЗИ НОЩ,
че не съм при тебе, че не си при мен.
Мила моя, може би никога още
не сме […]

Ghost Dog

сряда, декември 20th, 2006

“Matters of great concern should be treated lightly. Matters of small concern should be treated seriously.”
“Към сериозните проблеми трябва да се подхожда спокойно. Към дребните проблеми трябва да се подхожда сериозно.”
Naoshige & Ittei

НЕВЪЗМОЖНОСТИ

понеделник, декември 18th, 2006

НЕВЪЗМОЖНОСТИ
Лаура Санча
Онова листче, чийто замисъл беше да не бъде забравено нещо, което обикновено се забравя, изглеждаше толкова непотребно, че само чакаше да бъде пометено. Минувачът се наведе, вдигна го и прочете… “Наталия: 91 300 00 03″, а “а”-тата и нулите бяха с формата на сърца.
Панталони, сака, ризи… всичко беше разпиляно по пода, […]

pak

понеделник, декември 18th, 2006

РАК
Фернандо ди Томасо
Беше минал около месец, откакто баща ми не ставаше от леглото. Аз бях на седем години и ми позволяваха да го виждам само за малко, веднъж на ден; но се прокрадвах в стаята му при първа възможност. Една сутрин, много рано, се промъкнах и го намерих много остарял, да плаче […]

mea culpa

понеделник, декември 18th, 2006

MEA CULPA
Светослав Стойчев
Самотното дърво е пуснало корени чак до царството на сенките. Около високата корона плуват сиви облаци. Полъхът на нощта е свил гнездо в прегръдката на клоните - протегнати към небето ръце. Духът на патоса обхожда открай докрай черупката на уединението и подклажда вулкана на скритото. Всичко далечно помръква. Душата […]

Във фризьорския салон

понеделник, декември 18th, 2006

ВЪВ ФРИЗЬОРСКИЯ САЛОН
Марко Аугусто Кироа
Понеделник, в самия край на годината.
Във фризьорския салон влиза Смъртта - бледна и разтреперена, тя се разглежда в огледалото. Косата й е начупена, излиняла, на места космите са мъртви. Тя поръчва най-добрия шампоан, най-грижливо подстригване и най-модерна прическа.
Доволна от резултата, тя се усмихва озъбено, […]