Никога
Никога не казвай “никога”!
Това ще те затвори в стъклена кутийка със стени изградени от думи, за миг ще се почувстваш сигурен, далеч от всичките лъжи, лицемерия, задължения от катран, които се стичаха бавно по душата ти, но после ще усетиш, че тази кутийка те пази и от цветовете, мелодиите и захарните моменти, от които е изграден смисълът на живота ти. Тишината ще блъска по своя дяволски тъпан, а твоя затвор ще се изпълни със всичките неизплакани сълзи, неизказани думи, несподелени чувства… И ти ще се удавиш в тях, ще се удавиш в забрава…Последната врата ще се затвори пред теб и ти ще останеш смешно сам в живота. Ще бягаш. Ще спираш. Ала отново ще те гонят думите…Животът ще се надвеси над теб и ще те изяде, и даже няма да му стигнеш… Ще бъдеш малък. Ще бъдеш затворник. Ще се слееш с фона и накрая ще избледнееш. Ще настане вечна зима за теб…Няма нищо да бъде същото с теб. Никога…
Не казвай и “винаги”!
То ще ти даде криле, с които няма да можеш да летиш във всяко небе. Ще те обгърнат и задушат. Ще се затвориш в един омагьосан кръг и ще станеш част от инерцията… Ще виждаш цветовете, но не и свободните, ще чуваш шума на листата, ала на падащите… Като птица белязана с пръстен от празни обещания, като слънце докосващо през стъкло от непробиваем лед…
Не обичам да гледам падащи листа, падащи звезди, падащи сърца…
Аз никога няма да те оставя, винаги ще те обичам…
***
“Никога” Ина_Герджикова