Откровение
Някога, когато се обичахме,
някога, когато бях етичен,
някога, когато си приличахме,
все си мислех, че не те обичам.
Все не можех да пресметна искрено
как започна и къде ще свърши
любовта ни, в клюките пречистена
и за ден раззеленила върше.
Нас навярно ни проклеха хората -
мереха по нас с магии черни -
и навярно в много грях го сториха
да се любим верни и неверни.
Не тъжа, че чувствата погаснаха,
не тъжа, че рано си отиде,
само ми е жал, че не зараснаха
раните от тежките обиди.
Винаги, когато ме целуваха,
винаги, когато бях с момиче,
винаги, когато се преструваха,
все разбирах, че съм те обичал.
“Откровение” Любен Стоилов