Делфини
Нека започна от промяната. Ден първи от Смъртната ни история бе денят, който ни раздели от цялото, направи различни. Някой бе толкова обезумял от своят страх, че го направи свое оръжие и нападна един от нас. Страхът бе направил силата му голяма и ние видяхме първата смърт, тя бе смразяваща и завладяваща. Очите на жертвата бяха пълни с ужас и ни гледаха неразбиращо, а от устата му се стичаха кървави реки. Тогава някои я опитаха и тя им хареса сега те са жадни за тази кръв. Борят се за благата и в тази борба влизат все повече речни обитатели. Кръвта превърна децата им в жадни хищници, хищници търсещи победата и смазаното достойнство на противника. Това е нашата река сега, плаваме из нея и ловим своите дребни радости. Събираме се и разделяме, самотни сме и в самотата се плодим. Хвърляме семето си в мътната вода и чакаме обещаното ни добро бъдеще. Аз продължавам все още да се нося по течението, срещах се с други риби, с някои от тях продължихме да плуваме заедно и се отдадохме на скиталчество. Дадохме имена на заобикалящият ни свят и се опитахме да го направим разбираем, търсихме под люспите своите достойнства и се вглеждахме в рибешките си очи. Бяхме се променили, някои от нас се превърнаха в дъни риби и със своето спокойстиве тъмнината ги завличаше към свойта тиня, там те оставаха до края си и вече никой не чуваше за тях. На други зъбите им се оголиха и добиха жесток вид, тогава те престанаха да се обръщат, те бяха отправили зор право напред и нищо за тях нямаше значение, освен предстоящата плячка. Някои се превърнаха в пихтиеста маса, бяха почти безжизенени и смазани от безволието си. Страхливите нанасяха пластове върху себи си, част от тях вече дори не приличаха на началната си форма, наричахме ги раци и те вървяха само назад. Разбира се тук са и хитрите октоподи с множеството начини за постигане на целите си. Световната река гъмжи от разнообразие и избор, гъмжи от живот. Нашето скиталчество се превърна в надежда, надежда за полет. Гледах в дълбоките очи на моите другари и започнах да ги усещам, като част от мен. Разделяхме се, но никога напълно, винаги носехме другите вътре в себе си. Усещахме чужди мисли да витаят наоколо, но те не бяха живите инстинкти, а нещо друго. Нещо един път чудесно, друг път смразяващо кръвта. Вярвахме и чувствахме, чувствахме и вярвахме в красивото Горе. Плувахме заедно, надпреварвахме се и засилвахме своята вяра. Дойде и денят на нашият първи полет, бяхме една дузина, когато отплувахме право нагоре, бяхме пълни със своята сила, но не сила от страх, извисявахме се и извисявахме… По пътя се променяхме, очите ни добиха мъдрост, муцуните ни се удължиха. До нас започна да достига светла чистота, топлина, телата ни излетяха с бляскавият синхрон на надеждата. Очите ни съзряха божественото Светило, телата ни усетиха полъха на вятъра, чухме крясъка на птиците и ни заля цяла тълпа от вибриращи мисли. Цялата тази красота свърши в следващият миг, но това не бе просто миг, а преживяване, което вечно ще ни принадлежи, това бе нашият първи полет. Това бе мигът на нашият възторг. Всичко това бе толкова отдавна, но ето, че сега отново усетихме тези красиви вибрации идващи от света над нас и отново ще полетим. Светлината вече играе във водата и ние правим своят красив скок със силата на своята вяра, а до нас достига радостен детски глас. - Татко, татко… Толкова са красиви! Това делфини ли са?
“Световната река” Иван Николов