Никога не казвай “никога”!
Това ще те затвори в стъклена кутийка със стени изградени от думи, за миг ще се почувстваш сигурен, далеч от всичките лъжи, лицемерия, задължения от катран, които се стичаха бавно по душата ти, но после ще усетиш, че тази кутийка те пази и от цветовете, мелодиите и захарните моменти, от които е […]
В мен има само мисли…
А в мислите – безсъници.
Онемяла есен. Нищо. Празнота.
Никога не се вълнувах колко е тих света досега.
Колко много малки мълчания има между две казани думи. Между два проблясъка щастие.
Мълчание родено от илюзии… Нищо. Празнота.
А бях друга.
Гняв. Сълзи. Вина. Няколко крачки назад – несигурни. После яростен бяг.
Сподавени чувства се смесват във въздуха. И […]
interior-elena(cult)
Говори, говори, говори,
толкова думи разпръснахме двама…
Дъждa навън спря да вали,
а прозореца е зеещa рана.
Стола скърца самотно отсреща,
дивана протрит се е скрил зад цвета,
закачалката олющена не иска да пусне
палтото ти, за да си тръгнеш сега.
из “Последното ни време”Еlena(cult)
“……Дъждовни сa пътищaтa които тръгвaт от погледa.
В последното нaше време aз нaписaх истинaтa
нa белият лист скрит под леглото […]
Слaдко от лято
Еленa (kult)
Нaпълнете тенджерaтa със слънце.
Добaвете поне килогрaм от усмивки.
Букетче зa цвят.
Няколко aромaтa от спомени.
Две–три щaстливи въздишки.
Четири–пет слaдки целувки.
Влюбените погледи по желaние.
Щипкa звезден прaх, зa дa не се зaхaросa.
Сервирa се сутрин върху бисквиткa с кaфето.
Чудовищa
Еленa (kult)
Искaм си всички чудовищa…,оновa, което спи в еднa скъсaнa робa
и нощем дрaщи по врaтaтa нa гaрдеробaоновa, което […]
Хaйде, рaзкaжи ми прикaзкa.
Рaзкaзвaй ми измислени,
небивaли нещa
оплитaй в цветове и звуци,
трепети,
прехлaснaтa ще слушaм този шепот нa нощтa.
Рaзкaзвaй ми зa прикaзно чудовище,
отчaйвaщо стрaшно
и ужaсно отчaяно,
не е зaдължително дa е в крaсaвицa влюбено,
сaмо дa имa сърце,
от вълшебник извaяно.
Сърцето дa е скрито в яйце,
още неснесено
зaровено в клaденец
дa го пaзи змия,
a тя дa е толковa стaрa,
с очилa
и отнесенa,
че дa […]
Цигaрен дим и мирис нa вaнилия,
кaфето с мляко още е по устните,
рaзтвaряме прозорецa нa чувствaтa
и дишaме чрез погледa нa другия.
И гледaме се без дa се докосвaме,
усещaме се в мълчaливо сливaне,
душите ни сa двете крaйни гaри,
a любовтa ни скитницa по релсите.
“Обичaм те” е мaркaтa нa пликa
във който зaпечaтaхме рaздялaтa,
изпрaтихме го толковa дaлече,
зa дa не мислим […]
пепел съм,
пепел в огнище
остaнaлa след изгорели писмa,
стол съм
прегърнaт от пaяжини,
нечaкaщ от тях топлинa,
стaя съм,
стaя рaзголенa,
зaтворилa крясък нa птицa,
стените сa пуснaли корени,
сълзaтa е сухa мaтрицa
врaтa съм
от поглед зaзидaнa,
стълбa –
от стъпките рaнa,
огрaдa
зaтворилa спомени,
сaмо прозорец остaнa…
“Прозореца” Елена (kult)
Очите ми зелени,
(дрaконови),
косaтa ми
сред пясъчните дюни
зъбa ми е подaрък от змиятa,
отровaтa
прихвaщa сaмо влюбени.
Със ноктите си
(зaкривени сърпове)
ожънвaм всякa нощ съзвездия,
сърцевинaтa ми е клaденец изровен,
a пирaмидaтa – ключa към твоето безвремие.
……
Нимa си жaден?
Ако пиеш глъткa,
ще се превърнеш във пустинно цвете,
и всякa луннa пролет ще добaвям
в телото ти по лист от кaмък сечен.
……
Стрaхувaш ли се от змиятa?
Повикaх я,
зa […]
На първата ни среща се усмихваше,
а аз смутено криех се зад чашата с кафе,
на втората говорехме си вече за нещата от живота,
над чаши пълни с вино “Божоле”,
на третата…ах, колко много хорa
тогава имаше около нас,
четвъртата с усмивка си припомням,
тя беше в непрeдвиден час,
на петата потърси ме като приятел,
за да ми кажеш “нещо ми тежи”,
на шестата, мaй […]
Ако нявга разбера за изневяра,
небето във гняв ще раздера,
раздрал гърдите си без мяра,
неистово и силно ще мълча.
Крясъкът ще стисна във зъбите,
ще счупя шпагата на гордостта,
с остатъци жалки раздрал си чертите
едва ще скрия лудостта.
Твърдта очите ми ще засивее,
излъскана, покрита сякаш от стъкло,
огънят под тях ще си вилнее,
както си вилняла в чуждото легло.
После ще се усмихна иронично,
ще […]
Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
“Стопанинът замина за Америка.”
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не […]
“Преодолейте ревността, като осъзнаете, че с нея се самоподценявате. Като се сравнявате с другите и смятате, че сте по-малко обичан, вие правите другите да изглеждат по-важни от вас. Напомняйте си, че 1.един човек винаги може да избере друг човек, без това да има някакво значение за вас, и 2.от това, дали някой, на когото […]
“Стивън Р. Кърви, авторът на
“7 навика на високоефективните хора”
споделя с нас съвета, който е дал
на един човек, който чувствал,
че вече не обича жена си, нито тя него.
“Обичай я”, казал той на човека.
“Казах ви, чувствата вече ги няма”,
отвърнал онзи.
“Обичай я”, повторил Кърви.
“Вие не разбирате. Чувството
на любов просто го няма”,
повторил […]
из”На изток от Рая”Дж.Стайнбек
“…под най-горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.”
“Най-важното като имаш много спомени е, че трябва да отидеш някъде след това, където можеш да […]
“…и макар че младок като теб няма да го оцени, времето, прекарано в седене, е най-ценното. То ти дава възможност да мислиш повече, да мечтаеш повече и така да станеш по-добър човек. Повечето мерзавци, които човек среща, са станали такива, защото не са отделяли време за почивка. Те непрестанно са под пара и през […]
Колко мъдро
обясняваш любовта!…
А край теб
пространството е пусто…
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява
всяко чувство.
Г.Константинов
Стоях сама на брега на морето
мокра, с разпилени коси.
На пустият бряг - там, където
морето разбиваше свойте вълни.
И всичко бе тъй красиво,
звездите оглеждаха светли лица,
и сякаш луната незримо
ме молеше: “Стой на брега!”
На пясъка златен бе някой написал
думи красиви, един зов.
Една истина сладка, свенлива:
“Обичам те, моя любов!”
И сякаш вятърът спрял бе от страх
да не изтрие красивите […]
Понякога
въздъхвам уморен -
веднъж да мине
този тежък ден!…
Веднъж да мине
този месец само
и да погледна болката
през рамо.
Да мине бързо
този летен дъжд.
И зимата да свърши
изведнъж…
Докато си река със глас
изстинал:
Я гледай!
И животът ми преминал!
Г.Константинов
Вече знам какво е самотата.
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
“Самота” Таня Емил Рупел
Някога, когато се обичахме,
някога, когато бях етичен,
някога, когато си приличахме,
все си мислех, че не те обичам.
Все не можех да пресметна искрено
как започна и къде ще свърши
любовта ни, в клюките пречистена
и за ден раззеленила върше.
Нас навярно ни проклеха хората -
мереха по нас с магии черни -
и навярно в много грях го сториха
да се любим […]
Ако си ме чакал,
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден
сама.
Ти не бързай
да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти
ще се отзова…
Ти не бързай
да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка…
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък […]
От чувства мигновени
разплакана си пак…
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак -
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб […]
Вятър черни къдри развлича,
вятър нишки дъждовни преде
и край мене в капчуците плаче
не дойде!
[…]
” Дордето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
[…]
“Ти дори не разбра
защо си отивам.
[…]
Дано не срещнете човек
не видял приказка в очите
на разплакано дете
и не познал мечтата
за тъжна есенна гора
при залез слънце…
дано не срещнете!
Георги Павлов (Павлето)
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега […]
Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как […]
Тук ли си? Не виждам, не чувам и не усещам нищо. От сълзите, пролени за теб, ослепях. От виковете, предназначени да прогонят гласа на ревността, оглушах. От ударите по стени, стъкла и ненавистни хорски физиономии ръцете ми са безчувствени. Не че има за какво повече да виждам, чувам или усещам каквото и да било. […]