Беше сам в мрака — никой друг. Нито глас, нито шепот, нито докосване на ръка, нито удари на друго сърце. Пълен мрак и пълна самота. Вечно заточение в тъма, мълчание и бездейност. Съдба. Уединение без присъда. Наказание без престъпление.
И никаква надежда за помощ. И никакво спасение от вън. И никакво състрадание или симпатия от друга […]
Кому повем печал мою?… * (* Из псалтира — „С кого тъгата си да споделя?“)
Вечерен здрач. Мокър сняг на парцали лениво се вие около току-що запалените фенери и на тънък мек пласт се стеле по стрехите, по конските гърбове, по раменете, по калпаците. Файтонджията Йона Потапов е целият бял, като привидение. Той се е превил, […]
Джудж Ив тържествено запои последната връзка със златна жичка. Дузина телевизионни камери го снимаха и субетерът разнасяше из цялата Вселена картини на това, което вършеше Джудж Ив.
Той се изправи и кимна на Джудж Рейн, после се отдръпна и застана до ключа, който щеше да затвори Веригата, щом го натиснеше. Този превключвател […]
Няколко дни преди Държавния празник се отбих в магазина, за да си купя сол. Пакетите със сол си стояха грижливо подредени в кашони, но някакъв човек ми каза, че тази сол е закупена от Държавата и най-добре е да си вървя вкъщи по живо, по здраво… Аз извадих един пакет, обаче с рязко движение непознатият […]
От широкия стоманен меч още излизаше пара от топлата кръв на дракона, когато човекът с доспехите завърза пръхтящия от ярост и страх кон за ниското и уродливо дърво и стъпвайки тежко, навлезе в цепнатината между скалите.
Слънцето залязваше. Беше тъмно и все пак той веднага видя отдалеч ръждясалата желязна врата. Търсеше я почти десет години.
Там — […]
Този, пълен с любов и омраза, вярност и измама свят,
който отрязва крила и убива мечтите на всеки,
наистина тежко е да си човек който,
обича истински, безрезервно,
винаги със чест
е
готов да прости,
да върне похабените мечти,
свободата на сърцето в песен да изпее,
на любимия ръка да подаде, изпълнена с доверие,
човек дори да […]
Стоеше на един хълм и посрещаше изгрева. Наслаждаваше се на слънчевите лъчи, които пробягваха нежно по тялото му. Всъщност правеше това всяка сутрин, откакто се помнеше. А спомените му се губеха далеч - назад във времето. Съзнанието му се зарея в онези отдавна отминали епохи. Тогава всичко беше различно. Все […]
Омръзнах ли ти? Усещаш ли мъчително присъствието ми? Започна ли да копнееш да ме няма, да те лъжа, да те измамя? Няма. Не искам. Аз съм ти верен.
Аз съм този, който се прибира рано след работа и никога не говори за колежките си. Аз съм този, който се прибира без петна от червило по ризите […]
- Има ли някой, който да ми прави компания?- попита Смешко.
- Много хора - отвърна Вещура.
- Но аз не искам много - отвърна Смешко- само един ще ми стигне.
- Защо виждам отражението си в очите ти?
- Защото сме много близо един до друг.
- Не всеки може да го види, нали?
- Разбира се! Ще трябва да се приближи достатъчно.
Лео беше изчезнал… Просто го нямаше. Когато Негово Мише Величество Рокфор XIV бе дошъл да го види, той не се притесни в първия момент - Лео […]
Когато се събудих, около мен цареше хаос. Огледах се разтревожен. Всички животни бяха се устремили да бягат към края на гората. И чак тогава усетих противния мирис на дим. Разбрах какво става малко по–късно, когато бях високо над гората. В единия край на зеления лес се бяха наредили доволни дузина човешки същества и с удоволствие […]
Свършва ли магията на сънищата, когато спреш да сънуваш?
„Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища“. Стивън Кинг го беше казал някога. Но това изречение може да е излязло от устата и на Мойсей, Исус, Далай Лама или Джак Изкормвача. От устата на който и да било, който някога през целия си живот се е сблъсквал с нечовешката чудовищност на света около себе си — свят, […]
— Съжалявам, господине, но страдате от остра шизофрения.
— Олеле. Докторе, това обяснява ли защо различни части от програмата, която правя ме наричат с различни имена?
— Да. Не се учудвайте, че някои Ви наричат Исус, други Аллах, трети Буда, четвърти Шива и така нататък. Вие казахте, че сте компютърен специалист, нали? Програмата, която създавате е дефектно […]
Бащата на Робърт беше първият, който забеляза странното поведение на сина си. Тъй като Робърт никога не се беше държал така, бащата силно се обезпокои. Той моментално потърси майката на момчето в съседната стая и й разказа с пълни подробности за поведението на сина й. Майката имаше богат опит с децата, тъй като освен сина […]
Стаята е почти празна — едно легло, малка масичка. Няма прозорци, а голата крушка хвърля слаба светлина. Празнота. Болка. Аз съм се свил на пода и си пея унесено. Раната на дясното ми рамо отново се е отворила и кръвта се процежда през превръзките. Не мога да направя нищо. Думите едвам се отронват от стиснатите […]
… In The Land Of The Last Horizon.
Ronnie James Dio
Около мен се простираше необятната пустиня. Вятърът навяваше сухия пясък и той плющеше в дрехите ми. Слънцето се бе скрило отдавна, дало място на мрака.
Аз вървях напред към безкрая без цел. Без желание да продължа, но го правех. Нещо ме караше да се движа, да не […]
„С Бога напред вървете всички,дано има живот след смъртта!“
… Три пъти се сражавах аз за светлината. Три пъти побеждавах неукротимите духове и ги запращах в бездната на забвението. Без страх и без укор преминах през тринадесетте сфери на Преизподнята, където тъмни създания оплитаха мрежите си от злоба. Воден от силата на Талисмана се борех отчаяно […]
— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.
— Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му […]
Смъртта е старица
която си търси бастуна
а намира ръката ти
защото ти си избраният
да я заведеш
у дома й
Милка Стоянова