Something

Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. когато се преръщат мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

Стефан Цанев

This entry was posted on четвъртък, май 11th, 2006 at 1:10 and is filed under поезия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.