Something

                                                                                                                                                               
http://www.emperor-penguin.com/emperor.html

Завоевателят бавно напредваше
между Хълмовете на Блаженството
докато не достигна Делтата.
Спря за миг пред Светилището,
прониза със сила Завесата на Входа
и навлезе дълбоко в Храма.
От небесата проехтя стенание…

Теодор Чавдаров Роков “Defloratio”

Очите ми.
Два въртопа.
Два въдовъртежа.
Две бездни.
Засмукаха сивото небе с разпокъсаните облаци.
Вятъра. Тревогата на шумолящите с листата си дървета. Дъждовния мирис.
Гласовете на минувачите. Спомена от слънцето. Всичко.
Засмукаха го. И го вляха. Вътре. В душата. В морето.
И го изляха. Заедно с мене.
Над уморения град. Безброй дъждовни капчици. Безброй частици от душата ми.
Падат. От натежалите облаци. Очите ми. Разбивам [...]

В знак на обич той й посвети стих.
За да я накара да се усмихне, върху бял лист той й нарисува слънце.
За да стопли сърцето й, взе го в шепи и й подари дъга от морска вълна.
Тя разбра, че има капката любов, която я прави щастлива.
Анета Крумова Михайлова “Капка любов “

Обичаш ли огъня? У дома имаме камина. Палим я от време на време - през зимните празници или пък когато сме в настроение. Много странна камина. Огънят в нея се разгаря, свети силно, играе си със сенките по стените, а не топли - стаята винаги остава [...]

Вятърът. Цигарата. И Аз.
Разхождаме се.
Бавно. По нощните градски улички.
Аз след вятъра. Вятърът след мен. Заедно.
Пушиме. Целуваме цигарата.
Той разнася ехото от стъпките ми по паважа.
После го връща и си дръпва от цигарата. От някъде долита мелодия и се завърта около нас. Вятърът игриво я подхваща.
Аз му припявам.
Sing it back. Bring it back. Sing it back to [...]

Тихо, тихо!
Ще събудиш сънищата!
Тихо, да не те чуят звездите, да не размърдаш нощта!
Ела да ти разкажа приказка – За той и тя, които се срещнаха в един най- обикновен ден, на сивите улици, случайно – загърмяли омагьосани светкавици, както когато се срещнат два облака в синьото ясно небе.
Небесното падане спря, морето онемя.
Сбъдване!!!
А колко се бяха [...]

Никой от нас не помни миналото.
Забравили сме всичко. Паметта е това, за което всеки от нас бленува, но в същото време осъзнава, че то му е било отнето много, много отдавна. Или пък загубено… Всъщност - отнето или загубено - то не би трябвало да има никакво значение за нас след като въобще не го [...]