Бягащият Човек
Saturday, May 6th, 2006
Всичко, което знам за себе си е това, че бягам постоянно.
Не зная кой съм, нито какво съм. Нямам име. Никой никога не се е обръщал [...]
Всичко, което знам за себе си е това, че бягам постоянно.
Не зная кой съм, нито какво съм. Нямам име. Никой никога не се е обръщал [...]
В стаята е толкова тъмно, че едва виждам очертанията на тялото й. Една Богиня се е излегнала на дивана. Пуши мълчаливо наргиле и мисли за аромата на тютюна. Ябълки – любимият й плод, обича го във всичките му метаморфози – розовите цветчета на ябълковото дърво, ябълков сладкиш с канела, ябълков чай, ябълково вино, [...]
Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се преливаха един друг така, че то изглеждаше почти [...]
На разсъмване от прозореца отсреща се показа бинокъл, зад който стоеше рошава мъжка глава. Явно подготвен от предишни свои наблюдения, той почти не помръдваше, гол и останал почти без дъх. Обектът на наблюдението му никога не затваряше щорите. Но чак сега, през септември, той можеше да поднови своето воайорство, [...]