Нежност
Тази сутрин тя се събуди с усещането, че денят ще бъде различен, че ще бъде хубав. Беше й се присънил глас, който й нашепна: „ Днес ще си щастлива” . И наистина бе така…
Денят бе красив и топъл, имаше нещо във въздуха… Тя беше сама на плажа. Слънцето се отразяваше в морските вълни и танцуващите светлини, които се получаваха, бяха най-красивата картина, на която човешкото око може да се наслади. Никой художник няма такива четка и бои, никой поет няма такова дар слово, за да опишат това, което само със сърцето си можеш да почувстваш.
Тя беше седнала на брега, там където водата докосваше пясъка за секунди и след това свенливо отстъпваше назад, сякаш смутена от нещо. Малките песъчинки по брега палаво галеха голото й тяло, а вълните нежно целуваха краката й. Слънцето докосваше с жарките си лъчи млечно бялата й кожа. Тя усещаше изгарящата му топлина, която обливаше цялото й тяло. Усещаше сладка болка от горещия му допир. Вятърът си играеше закачливо с косите й,като ги подхвърляше към очите, сякаш ревнуваше, че погледа й е вперен в морето. Тя гледаше само там, гледаше как вълните яростно и същевременно с голяма грация се удрят в крайбрежните камъни. Идваха към нея големи и разярени и постепенно се укротяваха, стигайки до нея малки и нежни, галещи топлата й кожа. Тя гледаше водата и флиртуваше с всяка нейна капка, тайничко шепнеше нещо, а вятърът довяваше отговорите обратно към нея.
В този миг тя се чувстваше истинки щастлива, част от природата, прашинка в необятната вселена и все пак, толкова значима…
“Нежност” Сирануш Гратян
November 12th, 2006 at 19:49
когато го прочетох,тръпки ме побиха.това може да се нарече:как природата обича.?нтересното е ,че човекът тук не е изли?ен,защото и той е част от природата!!!!!