Something

“… Имало един много богат търговец, който обикалял света да събира коприна, подправки, парфюми. В тези три неща той бил един от най-сведущите търговци: знаел откъде да ги купи на ниска цена, от кои пазари в света и къде да ги продаде с голяма печалба. И той печелел много. Само това го интересувало: да научава все повече и повече за парфюмите и подправките.
Един ден, като минавал през някакъв град, някой му казал, че там живее един много мъдър човек. “Каквото и да го запиташ, винаги ще ти помогне”.
Търговецът си помислил: “Може би той знае нещо за коприната, подправките и парфюмите. Може би ще ми е от полза да ми покаже някой пазар, откъдето да купя дори още по-евтини стоки”.
Той отишъл при мъдреца. Преди дори да го е попитал, мъдрият човек казал: “Да, знам. Отиди на север, в Хималаите”, и му казал точно на кой връх да отиде. “Отиди на този връх и седни там за три дни. През тези три дни ти ще видиш нещо, което не си виждал никога преди. След това се върни.”
Човекът хукнал. Той имал най-бързият кон в страната, втурнал се в планината и намерил върха. Като постил и се молил, в продължение на три дена той седял там, оглеждайки се наоколо и мечтаейки си за коприна, парфюми и подправки. Той чакал да се отвори някаква непозната врата, така че да стане господар на цялата коприна в света, на всички подправки, на всички парфюми. През тези три дни трябвало да му се даде ключът. Търговецът чакал и чакал; фантазирал си и си мечтаел. Той дори не могъл да види прекрасната долина наоколо и прелестната тиха река, която течала наблизо, без да произвежда дори и най-малък шум. Той не чувал нито птиците как пеят сутрин, не виждал и красотата на залеза. Той не могъл да види нищо, защото бил така изпълнен с мечти и така напрегнат, в очакване на нещо.
Трите дни минали и нищо не се случило. Търговецът бил много ядосан и гневен. Втурнал се назад при мъдреца и му заявил: “Нищо не се случи. Не можах да видя нищо, което да не съм виждал преди. Къде е грешката?”
Мъдрецът се засмял и му отговорил: “В твоята идея за богатството.” След това му казал: “Не ходи пак в тази долина, никога вече няма да я намериш, но бреговете на реката бяха целите обсипани с диаманти. Това не бяха камъни, а диаманти. Но ти ги изтърва.”
Тогава човекът си спомнил, сякаш в някакъв сън: той бил видял нещо - смътно, неясно, замъглено, но нещо бил видял. Да, много пъти в лъчите на утринното слънце той зървал проблясъци от купища блестящи камъни. Но той си имал своя идея за богатството.”

This entry was posted on Tuesday, May 2nd, 2006 at 12:28 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.