- Мислите ли, че ще хвана хрема?
Обърнах се към гласа. Беше млад мъж. С високата си, клъощава фигура, издълженото, изпито лице с покарала руса брада приличаше на двайсет годишен. Но след по-внимателно вглеждане видях, че устните му са обезцветени и сухи и край тъмносините му очи има бръчици. Трябва да бе към тридесет.
През късите си […]
Помириса въздуха - имаше миризми на кафе, на някакво цвете, леко застоял дим от цигари, на поизветрял парфюм и на секс. Имаше и миризма на спящо куче. Нямаше да го събуди.
Отиде на пръсти до вратата на спалнята. Открехна малко вратата, полюбува се на гледката - две голи тела, […]
****
…Мълча,
защото думите ми пречат
да говоря!
Павлина Каналиева
Плачещият пясък
Веднага след като пристигна в Маракеш, мисионерът реши, че ще прекарва всяка сутрин в пустинята, която се простираше извън града. По време на своята първа разходка, той обърна внимание на един човек, който лежеше върху пясъка и с ръце галеше земята, допрял ухо до нея.
“Той е луд” - помисли си мисионерът.
Тази сцена обаче се […]
В навечерието на Коледа Коелю се обръща към своите многобройни читатели с думите: “Не се страхувайте да мечтаете на Коледа. Само мечтаейки, може да се стигне до истината. Ако помислите са чисти, след тях ще дойде щастието.”
На Хуми все му е малко
Смисълът на приказките е в това, че неподвластни на хода на времето, широтата на […]
ДА ПРЕЧИСТИМ ХАРАКТЕРА СИ
На първо място, какво представлява характерът? Това е начинът, по който реагираме на обстоятелствата. Характерът ни предопределя поведението ни в обществените контакти, чувствата ни, преобладаващите ни настроения. Той зависи от темперамента ни, от нервната ни система, от психическата ни нагласа.
Мнозина мърморят: “Такъв ми е характерът и нищо не мога да направя. Нервен […]
“По спиралата на еволюцията”
Играта шахмат
Как да изживеем живота си най-достойно, най-смислено и най-полезно за нас и за обществото? Как да избегнем повтарянето на познати грешки от минали животи, как да се измъкваме от ситуации, фатални в миналото ни, как да научим повече уроци, за да ускорим духовната си еволюция. Кое е предопределение и кое […]
Имало едно време едно момиченце - уникално грозно момиченце, хипер недъгаво, кошмарно дефектно просто. Било толкова зле горкото, че един ден, когато покрай него случайно минала Златната рибка, толкова се пищисала, че сама се уловила за да може да му изпълни три желания.
- Аз съм Златната рибка и изпълнявам желания, момиченце! Понеже ме улови ще […]
Кафето е разговор.
Когато няма с кого,
го пия в две ча?и.
Даниела Стоянова
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
Превод Веселин Ханчев
***
Когато дойде времето,
когато ще се срещнем,
когато се спогледаме,
когато се познаем,
когато тръгнем заедно
в една посока,
когато са звездите
като лампички,
когато утре ще е топло,
когато се обикнем със сърцата,
когато ще сме си единствени,
и няма да се разделим,
и ще остареем,
гледайки звездите,
когато…
… но просто времето не идва…
***
Ти просто гледай!
Дори не иска да й ръкопляскаш.
Това е само нейно представление.
Тя тази нощ ще съблече пред теб душата си
и като в жертвоприношение
ще среже вена.
С кръвта ще очертае полукръг,
ще пламне огън като клада
и ще запее протяжно като стара оплаквачка
или пък тъжно като във балада.
Ти просто слушай!
Протегнала ръце към небесата,
тя тялото си бавно ще разголи и […]
Не е раздяла
Почакай, спри … за малко, за последно,
да погледна очите ти, за последно
да сгуша лицето си в дланта ти, за последно
да погаля мислите ти, за последно.
Обличаш здрача - есенно палто,
а изгревите в джоба си прибираш.
Всичките са за теб, подарих ти ги,
с тях да гониш мрака от дома си.
Запомни мига и го нарисувай,
окачи картина на […]
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.
И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново.
И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ. […]
Понякога… мислено ще си тръгвам…
ще си вярвам че искам така…
ще се смея, без теб ще осъмвам…
сякаш АЗ пожелавам това…
Понякога… ще се връщам разкаяна…
Ще навеждам пред тебе глава…
Сякаш аз съм отново виновната…
сякаш грешна пред теб съм дошла…
Но понякога… ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога…
и ще […]
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ…
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си […]
Джехан Шуман бе свикнал да си има работа с високопоставени лица на
отдавна воюващата Земя. Макар да бе цивилен, той бе създал пакетите
програми, залегнали в основата на самонаправляващите се бойни компютри от
най-висш клас. Затова както генералите, така […]
Много ми се иска да видя смислен превод на тази песен…Ако някой знае и други преводи на бългаски на песничките на Mylene Farmer, нека даде някакав линк.
Благодаря.
M’extraire du cadre
Ma vie suspendue
Je rêvais mieux
Je voyais l’âtre
Tous ces inconnus
Toi parmi eux
Toile
Fibre qui suinte
Les meurtrissures
Tu voyais l’âme
Mais j’ai vu ta main
Choisir Gauguin
Et je te rends ton […]
http://www.yatoula.com/gif/pages/animauxgif3.html
http://www.emperor-penguin.com/emperor.html
Завоевателят бавно напредваше
между Хълмовете на Блаженството
докато не достигна Делтата.
Спря за миг пред Светилището,
прониза със сила Завесата на Входа
и навлезе дълбоко в Храма.
От небесата проехтя стенание…
Теодор Чавдаров Роков “Defloratio”
Очите ми.
Два въртопа.
Два въдовъртежа.
Две бездни.
Засмукаха сивото небе с разпокъсаните облаци.
Вятъра. Тревогата на шумолящите с листата си дървета. Дъждовния мирис.
Гласовете на минувачите. Спомена от слънцето. Всичко.
Засмукаха го. И го вляха. Вътре. В душата. В морето.
И го изляха. Заедно с мене.
Над уморения град. Безброй дъждовни капчици. Безброй частици от душата ми.
Падат. От натежалите облаци. Очите ми. Разбивам […]
В знак на обич той й посвети стих.
За да я накара да се усмихне, върху бял лист той й нарисува слънце.
За да стопли сърцето й, взе го в шепи и й подари дъга от морска вълна.
Тя разбра, че има капката любов, която я прави щастлива.
Анета Крумова Михайлова “Капка любов “
Обичаш ли огъня? У дома имаме камина. Палим я от време на време - през зимните празници или пък когато сме в настроение. Много странна камина. Огънят в нея се разгаря, свети силно, играе си със сенките по стените, а не топли - стаята винаги остава […]
Вятърът. Цигарата. И Аз.
Разхождаме се.
Бавно. По нощните градски улички.
Аз след вятъра. Вятърът след мен. Заедно.
Пушиме. Целуваме цигарата.
Той разнася ехото от стъпките ми по паважа.
После го връща и си дръпва от цигарата. От някъде долита мелодия и се завърта около нас. Вятърът игриво я подхваща.
Аз му припявам.
Sing it back. Bring it back. Sing it back to […]
Тихо, тихо!
Ще събудиш сънищата!
Тихо, да не те чуят звездите, да не размърдаш нощта!
Ела да ти разкажа приказка – За той и тя, които се срещнаха в един най- обикновен ден, на сивите улици, случайно – загърмяли омагьосани светкавици, както когато се срещнат два облака в синьото ясно небе.
Небесното падане спря, морето онемя.
Сбъдване!!!
А колко се бяха […]
Никой от нас не помни миналото.
Забравили сме всичко. Паметта е това, за което всеки от нас бленува, но в същото време осъзнава, че то му е било отнето много, много отдавна. Или пък загубено… Всъщност - отнето или загубено - то не би трябвало да има никакво значение за нас след като въобще не го […]
Всичко, което знам за себе си е това, че бягам постоянно.
Не зная кой съм, нито какво съм. Нямам име. Никой никога не се е обръщал […]
В стаята е толкова тъмно, че едва виждам очертанията на тялото й. Една Богиня се е излегнала на дивана. Пуши мълчаливо наргиле и мисли за аромата на тютюна. Ябълки – любимият й плод, обича го във всичките му метаморфози – розовите цветчета на ябълковото дърво, ябълков сладкиш с канела, ябълков чай, ябълково вино, […]
Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се преливаха един друг така, че то изглеждаше почти […]