Мисли…
Паулу Коелю
“-Защо хората са тъжни?
-Съвсем просто е. Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за някоя друга личност. Претоварват се с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая забравят мечтите си.”
” …Човек има толкова сили, колкото му са нужни да извърви собствения си път. Когато прекалено много говорят на дадено нещо те губят енергията, която им е нужна да го осъществят. След като разкажеш една история, би трябвало да се освободиш от нея. Но някои истории са прекъснати по средата. От такива истории ни е трудно да се освободим, а докато не затворим една глава, не можем да започнем следващата.
Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, които си бил, и се превърни в този, който си всъщност. Намери себе си, отразен в човека, който те разбира и няма да те кара да страдаш. В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо. Много често страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си преставяме, а не по начина, по който любовта се проявява- свободно, без ограничения, щастливо.”
“Някой ме попита кое е общото между всички жени, преминали през живота ми. Отговорът беше лесен: Аз. И след като го осъзнах, разбрах колко много време съм изгубил в търсене на най-подходящата личност- жените се променяха, а аз си оставах същият, без да се възползвам от това, което те можеха да ми дадат. Връзките се изчерпваха с това ,че контролирах и бях контролиран.”
“The greatest thing you will ever learn is how to love and to be loved in return”
Moulen Rouge
“-Какво правите, когато обичате някого?
-Рисувам му портрет и се старая да заприлича на него.
-Кой? Портретът ли?
-Не, човекът.”
Тимъти Финдли “Пилгрим”