Арагон
“Да наблюдаваш течаща вода е странно занимание. След известно време започва да ти се струва, че малка частица се откъсва от теб и се понася по течението. Започваш да виждаш скритите в дълбините на душата си неща, които понякога насън потапяш във вълните на забвението, но те пак се връщат; неща, които принадлежат на тъмната страна на живота ти. Те сякаш изплуват на повърхността от дълбините на мътните, мастиленочерни води и се вторачват в теб.
Сигурно в нас наистина има “нещо”, което винаги остава недоизказано, което расте в самотната сянка на безмълвието и бушува мълчаливо в нея. Кръгът на мълчанието постепенно се затваря и вероятно никой никога не ще успее да го преодолее…Има някаква невидима врата, зад която събираме всичките си празни, самотни мигове и ги превръщаме в свой измислен свят, в който живеем като насън.
Колкото и да сме равнодушни, колкото и да се изолираме от всички, колкото и да сме предпазливи, в нас се таи нещо притихнало и незнайно в кой миг, то ще затвори очите ни. Ще ни поведе. Ще ни отклони по друг път, със сигурност непознат. Кое е това нещо, което продължава да ни движи напук на всичко? Ние спираме, а то отново ни изтиква на пътя ни.”
Нирмал Варма “Птици”